
В цялата страна се провеждат над 470 отделни демонстрации заради планувано орязване на публични услуги и понижаване на заплатите в държавния сектор
Стачки и протести срещу бюджетните съкращения парализираха Франция, 94 души са арестувани. В цялата страна се провеждат над 470 отделни демонстрации заради планувано орязване на публични услуги и понижаване на заплатите в държавния сектор. Това се случва само седмица след назначаването на новия премиер Себастиен Льокорню.
Очаква се около 800 000 души да се включат в шествията в четвъртък. Синдикати от различни сектори призоваха за национална стачка срещу непопулярните бюджетни решения. Това е най-мащабният организиран протест във Франция от 2023 г., когато имаше масови демонстрации срещу решението на Еманюел Макрон да повиши пенсионната възраст на 64 години без гласуване в парламента.
Учители, транспортни работници, болничен персонал, фармацевти и служители в публичния сектор се включиха в стачката. Анализатори коментират, че синдикатите демонстрират рядко единство, за да окажат натиск върху Льокорню за промяна на бюджета.
В четвъртък училища, железопътен и въздушен транспорт бяха сериозно засегнати. Мобилизирани са над 80 000 полицаи в страната, които да охраняват протестите. Планирани са 250 протестни шествия. Синдикатите предупреждават, че Льокорню трябва да отговори на общественото недоволство.
Протестите се случват на фона на политическа криза – Макрон назначи Льокорню за трети премиер в рамките на година, след като предишните двама, Франсоа Байру и Мишел Барние, бяха отстранени от парламента заради спорове по бюджета. Льокорню, досегашен министър на отбраната, започва мандата си с изключително нисък рейтинг и трябва бързо да предложи нов бюджет и правителство на малцинството, за да избегне вот на недоверие.
Льокорню обеща да се откаже от най-непопулярната идея на Байру – премахване на два официални празника, но синдикатите се опасяват, че други съкращения, като замразяване на социалните разходи, може да останат.
Френският парламент е дълбоко разделен между левица, крайна десница и центристи след предсрочните избори от юни 2024 г., което блокира приемането на бюджета.Франция е под натиск да намали бюджетния дефицит, който е почти два пъти над допустимия от ЕС таван от 3%, а държавният дълг вече достига 114% от БВП. Миналата седмица рейтинговата агенция „Фич“ понижи кредитния рейтинг на страната заради опасения от политическа нестабилност.
Дискусия (0)
Включи се в разговора
Още по темата:
- Кабинетът замразява минималната заплата,въвеждат лични осигуровки за чиновниците
четвъртък, 9 юли 2026, 07:48:13
- България изтегли нов дълг за 2,5 млрд. евро
четвъртък, 9 юли 2026, 06:57:16
- Политическо земетресение в Ню Йорк: Социалистите триумфират на първичните избори
сряда, 24 юни 2026, 12:49:50
- Иван Демерджиев: Показанията на Олег Невзоров разплитат схемата с незаконния град „Баба Алино“
вторник, 23 юни 2026, 19:04:14
- Президентът Илияна Йотова идва в Бургас за „Мача на надеждата“
четвъртък, 4 юни 2026, 17:13:53